Всички сме чували за редица български открития, които са допринесли за световното развитие на технологично, културно и здравно ниво. Чисто исторически погледнато се оказва, че българите сме много по-иновативна и амбициозна нация, отколкото самите ние подозираме.
Ето някои наистина значителни открития, направили пробив в различни сфери на живота.
Най-отдалечената планета
През 2003 година проф. Димитър Съселов и екипът му откриват най-отдалечената планета, известна на астрономите. Тя се намира на невероятните 5000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец и е наречена OGLE-TR-56b. Сложно име за сложна и отдалечена находка, нали?
През 1980 г. негово изследване по астрономия е публикувано в научно издание. Така го забелязват от Световната астрономическа асоциация и го канят да специализира в Торонто, Канада. Това си е един вид световно признание, ако си астроном. През 1998 г. е поканен да специализира в Харвард. Придобива нова световна известност с откриването на други планети, сходни на Земята, извън Слънчевата система, обикалящи около звезди. По това време редица други учени се опитват да станат първите, открили “близнаци” планети на Земята. Проф. Съселов и сътрудниците му разработват метода на транзитното търсене, чрез който през 2003 г. откриват въпросната планета – OGLE-TR-56b.
Понастоящем проф. Съселов е директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика.
Уникален човек и учен, нали?
Реактивните двигатели на лунния модул Eagle
СнимкаРеактивните двигатели на лунния модул Орел, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от д-р инж. Иван Ночев. Десетилетия по-късно астрофизици и редица учени не спират да благодарят и да отдават успеха за кацането на Луната именно на усърдния труд на българина.
През 1951 г. д-р инж. Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 г. – за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс Корпорейшън. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
През 1962 д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети.
Иван (Джон) Ночев умира на 13 март 1991 г в Сан Диего. На неговото погребение присъстват трима американски президенти: Картър, Рейгън и Буш, което само по себе си говори колко признателен е бил американският народ към българина.
Скок в киноматографията
Снимка: gdborshukov
Георги Боршуков е едва на 26 години, когато за първи път държи в ръцете си най-престижното отличие в света на киното – статуетката Оскар. Той е част от екипа на филма “В какво се превръщат мечтите”, спечелил наградата на Киноакадемията за най-добри визуални ефекти. Вече наложил се като име в Холивуд, му се възлагат спецефектите в “Матрицата”, “Матрицата: презареждане”, “Матрицата: революции” и “Мисията невъзможна 2”. Така Киану Рийвс полетява благодарение на българина в първата част на филма “Матрицата”.
През 2001 г. Георги Боршуков получава и специален сертификат за техническо постижение – за разработване на система за генериране на изображения, позволяваща хореографично движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика дакери. Изобщо екшънът е в кръвта на Георги!
