снимка: Stig Andersen
Възхищавам се от едно качество на новаторите блогъри. Мотивацията, желанието да продължават да пишат статии, да ги оптимизират за търсачки, да промотират блоговете си по всевъзможни начини, докато не постигнат своята цел да бъдат популярни. Това желание отслабва със времето, докато почти не изчезне. Ами сега? Пич, къде ми отиде мотивацията?
[wp:svejo-net]
Нормално е желанието ви да поддържате своя блог да намалява. Тогава идва моментът, когато усилията ви не трябва да бъдат към неговото развитие, а към запазването на това желание. Съгласен съм, че проблогърите заместват мотивацията с нуждата, защото те се прехранват от блогове. Но не всеки стига до това състояние, или поне не всеки има такава цел.
Забравете за думата „преуспял.“ Тя съществува само в българския език и някои други балкански езици. Не трябва да ограничавате своя успех, защото направите ли го – започвате да рушите всичко постигнато досега. Затова няма преуспяли блогъри. Има успяли да станат популярни, да изкарват парите си от това занимание, да бъдат полезни. Но никъде не съм виждал преуспяли.
Когато аз загубя мотивация, вътрешният ми глас говори…
Кой съм аз? Димитър Николов.
Какво правя в Креативен? Помагам на хората да блогват.
Как го правя? Като давам съвети от собствен опит.
Защо го правя? Защото се чувствам пълноценно, а статиите са добро портфолио. И съм отговорен пред 180 абоната.
Само този вътрешен глас ми помага да не забравя кой съм в интернет и защо съм такъв. Опитайте и вие. Попитайте се същите въпроси. Още преди година в Креативен, когато се питах този въпрос, намерих десетки начини да подобря качеството на статиите ми, дизайна, както и много други аспекти на блога. Защото почнете ли да се питате подобни въпроси, вие провокирате мисли. И по този начин пораждате идеи.
Когато загубите мотивация, качеството на вашите статии пада. Забелязва се от посетителите и абонираните читатели. Броят им намалява, защото не харесват видяното, а вашата мотивация продължава да изчезва с видяното. Не мога да кажа, че това е необратим процес, но съм го забелязал не веднъж при мен…
Вижте също
10 начина да намерите за какво да пишете
