На телефона си имам над 8 приложения на интернационални медии, а в социалните мрежи съм абониран за почти всичко, което можем да окачествим като носещо информация. Може би вече се досещате, че всяка секунда съм залят с неща от политика до технологии, тенденции в маркетинга и дори последните новини от Боливуд (макар и рядко да имам време да чета точно тях).
На ден прочитам поне една статия, в която срещам името на Доналд Тръмп. Поредният гаф, поредният успех, поредното изказване, което не си сигурен дали е истина. Вече съм си озаглавил този безспирен „newsfeed” Летящият цирк на Доналд Тръмп. Но това не е интересно, затова да мина към същината, а именно ,,Защо всеки път, когато видя името на този човек, независимо от статията, се сещам за Махатма Ганди и изказването „Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”. С други думи, какво направи клоунът кандидат, който води сред републиканците и в какво се крие преходът от „всички се смеят на Тръмп“ към „Тръмп се смее последен“. Поне засега нещата изглеждат така.
Много бърза предистория, стартирал от нищото, без особено много подкрепящи го, днес Тръмп е най-подкрепяният кандидат на републиканците. Интересно е, че е най-подкрепяният дори сред женската аудитория, която той неведнъж е нападал.
Мисля, че всички маркетолози в момента трябва да гледат натам и да се учат, ето защо, както и какво точно можем да научим:
Тръмп срещу медиите
Дори вървейки около НДК, можете да видите надраскания надпис ,,Дайте ми медиите и ще ви дам държавата“ (цитирам по памет). Като повечето от вас, поне по предположения, съм крайно скептичен, че можеш да се бориш срещу медиите. Да, имало е подобни кандидати като Тръмп, например Силивио Берлускони, но нека не забравяме, че той имаше масмедийна империя зад гърба си. Доналд Тръмп не просто е сам, а и медиите се стараят да работят срещу него. Ето и успеха им – не особено голям, да не кажа никакъв.
Доналд Тръмп започната същинската си кампания през август, а това далеч не беше случайност, забавяне или някакъв гаф. Това беше абсолютно стратегическо решение поради две причини: август е месецът, в който не се случва много в политическия живот, т.е. има медийно затишие в тази област и второ, защото предварително бе предвидил рисковете, като този, че всички медии ще бъдат срещу него.
Отначало медиите определено мълчаха за Доналд Тръмп и кампанията му, но след няколко изказвания от рода на „трябва да построим стена, за да спира мексиканците, които ни убиват и продават наркотици“ и „трябва да обявим икономическа война на Китай“ вече всички шумяха за Тръмп. Но никой, нито една медия не го приемаше на сериозно, дори помня, че Huffington Post публикуваше новините за него в секция „Забавление“.
Тръмп лъжеше и за състоянието си, увеличавайки го двойно, тройно и дори десеторно, което накара много медии да заговорят за Тръмп, било то и разследвайки колко богат е всъщност.
Изказванията не спряха, те останаха все толкова крайни, драстични и без капка гузна съвест. Войната с медиите стигна до атаки лице в лице, като това интервю с Мегън Кели:
Резултатът? Днес всички, искат или не, пишат и говорят за Тръмп и очевидно това помага на неговата кампания.
Извън границите
Всичко, което правим днес, има своите установени граници – от рекламата до ежедневния ни живот и етикецията. Политика не е изключение. Но на Доналд Тръмп не му пука. Или поне така изглежда. Истината е, че ако нямаше граници, той никога нямаше да стигне дотук, защото всички знаят, че предложенията му никога няма да станат истина, поради невъзможността да се реализират, или поне голяма част от тях. Но Доналд Тръмп играе съвсем различна игра, той иска да се отличи, защото никога не би успял да победи политиците в собствената им игра.
Не си мислете, че Тръмп просто има такъв език. Всеки бизнесмен, дори и той, много добре знае кога да си мълчи и кога – не. В случая Тръмп прави две неща – от една страна си създава медийна популярност, а от друга страна таргетира всички онези хора, за които всъщност се борят всички накрая на състезанието – онези, които не са нито републиканци, нито демократи. Защото на тях им е писнало от статуквото, те не харесват конвенционалните политици, а господин Тръмп не говори като конвенционален политик, напротив, той говори като част от тях. Фактът, че е водещият избор на работническата класа без висше образование, при условие, че е милиардер, завършил Wharton, го доказва. Също така, знаете ли защо, въпреки 18-те кандидата, 30% от жените републиканци подкрепят Тръмп, независимо от неговото отношение към нежния пол? Според проучвания те са готови да загърбят обидите в името на това да изберат единствения републиканец, който смее да адресира проблемите, зад които хора като Роналд Рейгън стояха.
Има една основна причина, поради която Тръмп е достатъчно смел да излезе и да говори директно за всички проблеми като емиграцията, външната търговия, дълга. Това е фактът, че зад него не стоят многото лобисти и спонсори, и о, да, той го повтаря ПОСТОЯННО! От факта, че има милиарди, до факта, че ги е раздавал на всички кандидати за президент (доколкото съм запознат, без Марко Рубио, независимо от партийната им принадлежност).
Предварителният план
На всички ни е ясно, че няма кампания без предварителен план. Чак сега искам да кажа за точките в предварителния план на Тръмп, защото иначе може би щяхте да се досетите за части от кампанията му. За мен всичко е много конвенционално структурирано, единственото, което да ни учуди, е невероятната прецизност, с която са обхванати абсолютно всички проблеми, стоящи пред кампанията:
– Медиите, които ще играят срещу Тръмп;
– Избирателите – важното да се таргетират крайно десните избиратели, типични за републиканците, но и избиратели, които можем да окачествим като „непартийни“. Тук всичко се случва с думите, с речите, с неконвенционалното поведение, с изпъкването.
– Конкуренцията – основният фактор, с който се бори Тръмп за десните избиратели, политически по-опитни, доказали се.
Конкуренцията
Сега вече бих искал да ви обясня как точно Тръмп преодолява конкуренцията си. За него конкуренти не са демократите, тъй като те се борят за много различни избиратели, за него конкуренцията са републиканците, крайно десните. Те определено са по-опитни в политически аспект, а също така са и по-доказали се. Затова Тръмп превърна един от плюсовете им в същински минус – опитността. Всеки опитен политик в САЩ е взел пари за кампанията си от някой като Тръмп, а, оказва се, една огромна част и от самия Тръмп (в случая 16 от 17). Така той частично дискредитира всеки опитен политик, без изключение.
С фриволността на говоренето си Тръмп накара всички да играят неговата игра, а не той да се опитва да се изказваполитик. Справи се толкова добре с това, че кандидати, безспорно доказали себе си като Джеб Буш, с парите и популярността зад себе си, бяха леко загърбени и днес повечето републиканци признават, че са им скучни. Или както Тръмп се изказа: „Знаете ли какво правя хората на митинга на Джеб малко по-надолу по улицата? Спят!“
Как обаче се справи с факта, че подобни политици са много по-доказали се от него? Много просто. Те може да са се доказали в политиката, но Доналд Тръмп се окачестви като доказал се в успеваемостта. Мотото ,,Да направим Америка отново велика“ не е случайно. Прокламирайки себе си като успял сам (което е далеч от истината, предвид парите, с които е роден), той стана въплъщение на Американската мечта. Фактът, че е банкрутирал цели 4 пъти, далеч не му попречи да бъде виждан като символ на успеха, защото, нека си признаем, кой не обича диамантите, издигнали се от калта? Тук обаче влияе и един друг фактор, далеч надминал Тръмп и успехите му – най-големият мислител на 20 в. – Айн Ранд, формирала не малка част от американския манталитет и обичта към следващия Хауърд Роурк.
И понеже навлязох леко в социологията, бих желал да подчертая и още едно нещо, един хитър ход, за който вече говорих, но който даде на Тръмп голяма част от десните избиратели, а нека си го кажем – и голяма част от безпартийните. В крайна сметка Роналд Рейгън – ребупликанец, е най-обичаният американски президент (повече от Линкълн и Вашингтон).
Този социологически фактор започва още през 1840 г., когато множество католици европейци започват да се преселват в САЩ и се заражда онази немалка нетърпимост към емигрантите у част от американците. По-късно с емиграциите от Китай това довежда до закон, за първи път ограничаващ определена нация и възможностите й за имиграция. А днес се обръща към Мексико, за чиято имиграция заговори пръв именно Тръмп. Разбира се, той не посочи проблема, а следствията от него, обвини ги, че това се случва с позволението на мексиканското правителство и че те са убийци и наркодилъри, но това не бе направено, защото той иска да реши този проблем, независимо от стените, които щял да строи. Чисто и просто политически ход за още и още симпатизанти. За да докажа изказването си само бих казал, че Доналд Тръмп беше човекът, заявил, че Обама не бил американски гражданин…
Скоро ще видим до какво ще доведе всичко това, но бих искал да наблегна на нещо, което много ясно и точно можем да приложим и в българската политическа обстановка:
Докато в състезанието участват много хора, ,,циркът‘‘ винаги ще надделее.
„Трезвените“ изводи се вадят при малко участници.
В крайна сметка всичко е PR, малко участници няма в нито една сфера, най-малкото поради глобалността на съвременния свят, поради структурата на икономиката, поради предприемаческото мислене, което е истинската американска мечта, зародена далеч извън PR-а на Доналд Тръмп. И все пак в това живеем и както казват ,,хамериканците“ (цитирайки един велик българин) „take it or leave it”.
Надявам се сте си извадили своите уроци за PR, „otherwise just leave it…”
