Преди малко повече от 365 дни, писателят Поул Милър решил да се откаже от интернет. Тогава той смятал, че непрестанната свързаност не само го прави разсеян и неспособен да работи ефикасно, но и че разваля неговия морал.
„Целта ми, като писател за технологии, бе да открия какво интернет свързаността ми е причинила през годините,“ казва Милър. „Да разбера същността на интернет, като го изуча от разстояние. Исках не само да стана по-добър човек, но и да помогна на всички нас да станат по-добри хора. След като веднъж за винаги разберем начините, по които интернет разваля, ще знаем как да се борим.“
[cquote]На 30 април 2012 година в 11:59, Поул Милър изхвърлил мрежовия си кабел, изключил безжичния рутер и заменил смартфона си за обикновен телефон[/cquote]
Можете ли да си представите какво е последвало?
Цяла календарна година сутрешни вестници в метрото, разговори по телефона, хиляди изпратени смс съобщения, изчистено съзнание, повишен фокус, но и също толкова големи главоболия да бъдеш от малкото, които нямат непрестанен достъп до информация и канали за общуване. Всичко било прекрасно, докато Милър не осъзнал колко погрешно и налудничаво решение всъщност е направил.
Отново в световния уеб
Ето, че дългият експеримент на Милър приключи и той отново е онлайн от миналата седмица. И изводите, които е направил от пътешествието си в реалния свят, със сигурност ще ви изненадат. Интернет не е толкова лош, колкото го изкарваме.
Замислете се – доколко отговорни са Facebook, Twitter и YouTube за това, че сами избираме да прекарваме (не)свободното си време в тях? Нотификациите ли са причината непрестанно да се разсейваме или по-скоро навиците ни нонстоп да очакваме нещо ново да изскочи? Преторарва ли ни интернет с информация?
[cquote]Интернет е най-честото ни извинение, с което отричаме отговорност от себе си[/cquote]
В началото, всичко за Поул Милър вървяло като приказка. Изгубил няколко килограма от повечето ходене – време, което инак би прекарал пред екрана на своя Macbook. Чувствал се толкова щастлив и уравновесен, че дори личният му терапевт показал признаци на завист в една от сесиите му. Започнал да чете много повече книги, а умението му да се концентрира в едно нещо наведнъж нарастнало драстично. Превърнал се в Супермен на хората, отрекли интернет.
„Към края на 2012, научих как се правят лоши грешки за ежедневието и извън интернет. Забравих за пълноценните ми офлайн навици и намерих нови офлайн пороци. Вместо да използвам скуката и липсата на стимулация в приятна посока, превръщайки ги в източник на изобретателност и желание за учене, някак се обърнах към пасивната консумация и социалната изолираност.“ (The Verge)
Изводи от офлайн пространството
„Бях изчел достатъчно блог постове, статии в списания и книги за това как интернет ни прави самотни, глупави, дори самотни и глупави, за да започна да вярвам в това,“ казва Поул. „Исках да разбера какво интернет ми причинява, за да му се възпротивя. Но интернет не е нещо индивидуално. Това е нещо, което правим един с друг. Интернет е там, където са хората.“
Поул Милър подчертава колко е трудно да се свържеш с хората, когато си офлайн.
„Когато се върна онлайн, вероятно ще си хабя времето. Ще се разсейвам и ще кликвам на линкове, на които не би трябвало да кликвам. Няма да имам толкова много време, за да мисля, нито за да напиша следващия велик Sci-Fi роман.
Но поне ще бъда свързан.“
