Всеки от нас го е чувал предостатъчно пъти и преди – в България това не може. Съвсем наскоро, с добър мой приятел проведохме запален спор. Спорихме дали някога българските търговци на дребно ще придобият онова чувство за естетика, което в други страни сякаш е вродено в общественото съзнание. Дали някога магазинчетата ще разберат, че не е достатъчно да сложиш остаряла табела на газирана напитка, за да мотивираш хората да дойдат при тебе. Не може.
Наречете ме необратим оптимист, но вярвам, че може. Виждам как младите хора имаме амбиция да променим статуквото на посредственост и еднаквост, тежко нагнетено с десетки години социализъм и стотици години робство. Как онази народопсихология, убиваща яките идеи, малко по малко почва да изчезва.
Както и да е, това е дълга история за разказване.
Ето, че днес попаднах на страницата на един щанд за лимонада в Бургас. Веднага вниманието ми бе приковано от подхода, който тези хора имат в промотиране на бизнеса си. Старата лимонада с нов, разчупен, креативен облик и подход.
Като едно време, но не точно. Защото има концепция, привлекателна марка и кадърен подход в продуктовия дизайн. Защото е обърнато внимание на начина, по който страницата във Facebook изглежда. Това, приятели, не е просто лимонада.
Това е подходът към бизнеса, който разчупва статуквото в България.
Ето, че може.
