Интервюто с Моника Георгиев, създател на Klaxon Press, бе проведено от Кристиян Михайлов.
Klaxon Press е колектив от млади хора, които се занимават с литературно, художествено и музикално изкуство. Обединиени сме от идеята да разпространяваме нови, готини неща на различни езици и в различни формати чрез издателска дейност и събития.
Към ядрото са се присъединили хора с опит в българските медии, запознати с артистичните сфери в страната и с ентусиазма да допринесат с каквото могат. Наскоро, изданието Timeart.bg нарече проекта „топла връзка“ между литература, дизайн и музика, с което съм напълно съгласна. Даже бих използва същата метафора да обобщя, че се стремим да сме и „топла връзка“ между самите артисти и тяхната публика. Колективът ще се опита, заедно със сходнодействащи хора и организации, да развие нишата на новото българското изкуство като бизнес.
Идеята се роди в една -30 градусова зима в Канада, докато препрочитах разказите на Хайтов, но всъщност сме активни от Денят на Народните Будетели (1 ноември 2013).
Какво е усещането да управляваш проекта от разстояние? С какви трудности се сблъсквате ти и екипът?
Връзката от разстояние винаги е трудна. В момента сме най-активни, докато аз съм на място в София — нещо което почна да се случва по-често, откакто се преместих в Европа. Преди бях в Канада и снегоходките просто не ми позволяваха такава мобилност…
Екипът ни тепърва се разрасна, след като представих проекта като идея едва преди три месеца. Че поддържаме дейност в момента чрез Skype разговори се дължи главно на факта, че сме още младо сдружение. Но, вбъдеще, колкото ни растат ангажимените, толкова повече ще разсте и нуждата да бъдем базирани поне в един и същ град.
В момента учиш в Лондон, но желанието ти е да се развиваш в България. Кое те мотивира да се върнеш? Какво липсва в Лондон, което може да бъде намерено и изживяно тук?
Честно казано, аз малко се влюбих в София като място. София има дух; нещо едновременно човечно, романтично и рухнало, меланхолично. Поезия. Това конкретно нещо не съм успяла да го намеря никъде досега.
Реално, аз съм живяла в България само като малка, но в последните години все повече откривам, че за дейност като тази на Klaxon Press, всяко кътче на България крие толкова много талантливи хора без възможност да се изявят… Това ме мотивира адски много. И, като чуя че някой не е на моето мнение, а такива хора има и ще има, това за мен е най-доброто гориво.
Каква е твоята лична визия за бизнес средата в България? Какво можем да вземем от другите държави и да го използваме за собственото си развитие?
Страната ни е надарена с талантливи, дейни хора в много различни сфери. Това, което ни липсва, е опит и структура — затова в много отношения се налага не да използваме, а да се възползваме от практиките на другите около нас. Според мен е изключително важно младите хора да се завръщат в България след пребиваване навън. За съжаление, мисля че бизнесът с изкуството е един от най-недоразвитите по глобални стандарти. Надявам се това да не продължи дълго.
Когато говорим за теми като бизнес, предприемачество и личностно развитие, не мога да не те попитам и за личните ти трикове, които ти помагат да бъдеш толкова креативна. Би ли споделила част от тях?
Не мога да знам дали мойте „трикове“ биха помогнали на всеки — особенно един от тях, който според мен е качеството на градивна упоритост (често ме коригират че то си било чист инат…!). Вярвам в силните хора и слабото кафе (гледката на планините сутрин от балкона е много по-зареждаща). Гледам да бъда все предприемчива, особенно като става въпрос за собствения ми живот. Така и в бизенса вярвам в импулсите и, парадоксално….умерените екстремности.
Креативността за теб е?
Като обичта. Не можеш да живееш без нея, обсебва те напълно и боли толкова, колкото радва.
