Според Forbes най-скъпите футболни марки в света са Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен, Реал Мадрид и Барселона. Това се корени не само в тяхната добра игра на терена – огромната им маса от фенове се дължи и на добре изработени маркетинг стратегии.
Ето и най-печелившите заложени в тях механизми:
1. Традицията – дали става въпрос за фен на Барселона, или на малък тим от долните нива, футболните пристрастия често се предават от поколение на поколение. Този похват се ползва както от големи отбори, така и от малки. Традицията е често използван маркетингов похват. Примери като „супата на мама“ или „пилзенска бира“ са показателни за това. В първия случай – нещо, което символизира качество и комфорт от детството, което само един източник може да донесе, а във втория – географска област, известна със своя продукт. Подобно на това, футболът също използва тази концепция. С етикет „традиция“ във футбола могат да бъде промотирани управленската и трансферна политика, изповядването на определен стил на игра, дори футболни школи (Ла Масиа на Барселона).
2. Лоялност – Някои продуктови категории са особено сполучливи в това да създават лоялни фенове – автомобили, бира, музика са сред тях. Футболните клубове също спадат към тази категория. Голяма част от фенската маса се асоциира с клуба, когато той започва да печели. Когато отборът печели, това ни кара да се чувстваме добре. Психолози отчитат, че феновете съпреживяват победите на отбора си като свои собствени, а освен това смятат своята подкрепа за принос към успехите на отбора. Това, заедно с идентичността на клуба, както и забавлението, което клубът ни осигурява, води до лоялна подкрепа на отбора.
3. Чувство за принадлежност е също един от опорните механизми на лоялността. Психолози установяват, че у хората има потребност за принадлежност към облагодетелстваща общност. Чувствайки се като част от клуба, футболните фенове удовлетворяват нуждата си от споделяне, чувства и принадлежност. Силата на футболната общност е показателна в химна на Ливърпул „Ти никога няма да си сам“ (от англ. You will never walk alone) – една от най-известните футболни песни. Епитом на надеждата и куража, тази песен не един и два пъти е определяна като част от идентичността на бранда и не един и два пъти в изпълнение на феновете е вдъхновявала футболни геройства. Най-известният пример е финалът за Шампионска лига през 2005 година, когато Ливърпул губи на почивката с 0-3 от Милан, но с подкрепата на феновете стига до 3-3 и в крайна сметка печели трофея с дузпи. Дори неутралните футболни фенове биха признали този мач като един от най-великите финали в историята на футбола. Тези, които желаят да си припомнят още от най-великите футболни изживявания, могат да посетят уебсайт на Betfair. Маркетинг специалистите използват чувството за принадлежност като често позиционират клубовете като сбор от цялата фенска маса и голямата важност на всеки един фен като витална част от клуба.
4. Трогателни истории – те служат като част от сплотяването към клуба. Такъв пример е трагедията на Манчестър Юнайтед от Мюнхен 1958 година, когато отборът претърпява трагична катастрофа със самолет и само няколко от мениджърите и играчите оцеляват. Само след няколко години Юнайтед е на върха, когато печели европейската титла през 1966 г. Трагедията на отбора се използва като синоним за прераждането му, за силния характер, който всички фактори в клуба са успели да покажат и едновременно с това – почит към загиналите.
5. Идентичност – когато в опита си да промотира Кардиф на азиатския пазар, през 2012 година, малайзийският собственик на клуб промени из корени идентичността на отбора, това никак не се понрави на феновете. Бизнесменът смени сините екипи на червени, въпреки че отборът играеше в този цвят от основаването си през 1899 година. Емблемата на отбора също от доминираща в синьо се превърна в червена и на нея бе изобразен червен дракон, вместо традиционните сини птици. Прякорът пък бе сменен от „сините птици“ на „червените дракони“. Идеята за ребрандиране бе твърде неочаквана и рязка и доведе до шок у феновете, които бойкотираха клуба. В резултат на това средната посещаемост намаля от 26 000 до 4000. Собственикът получаваше подписи и петиции в продължение на две години и в крайна сметка реши да върне клуба към старите му цветове и идентичност, а с това си върна и фенската маса.
