Уважението е в основата на общуването. Ако не оценявам човека, с когото говоря, би било изключително нахално от моя страна да очаквам дори да ми обърне внимание. Затова винаги се старая да показвам уважение и най-вече да търся поводи за такова (защото, нека си признаем, фалшивата усмивка не е нищо повече от лицемерие). Спазвам този етикет на комуникацията навсякъде – когато говоря пред хора на конференция, когато се запознавам с някого, дори когато касиерката от кварталния супермаркет ми таксува едно пакетче дъвки за 80 стотинки.
С други думи, старая се да се отнасям така с хората, както бих искал те да се отнасят с мен. Затова съм благодарен на всеки, който отдели минута-две от деня си, за да остави мнението си в коментарите на блога ми. Стига да присъства уважението. Какво имам предвид?
Блогосферата е сред малкото места, където можете да водите диалог с онлайн филми, парапети, автомобили за скрап или с новини, вместо с хора (в секцията за коментари). Не, благодаря, предпочитам доброто старо общуване с хора, при това такива с имена.
Когато пиша статия, аз заставам твърдо с моето име (Димитър Николов, за тези които не знаят, приятно ми е) зад мнението, парчето информация, или съвета, споделен в нея. Използвам същото това име, когато отговарям на коментари. Причината за това е крайно лесна за разбиране – не съм сред тези нахални хора, които очакват да бъдат четени, без да са показали дори частица от себе си и своя характер в блога им. Поне аз не бих обърнал внимание на анонимен човек, предпочитам много повече да общувам с хора, вместо сенки зад кулисите.
Но преди месец получавах все повече и повече мнения от мрежи за рибари и алуминиеви прозорци, отколкото от хора. Наречете ме взискателен, но не приемам поздравления за статии, изказани от алуминиева дограма за офиси, нито от кучешка храна на промоция.
Коментарите, когато още не премахвах мнения с имена на фирми и сайтове.
Разгледайте сами коментарите от времето, когато още не ми бе писнало от общуването с вицове и агенции. Много похвали, малко дискусия. Понякога почти никаква.
От една страна разбирам, че оптимизацията за търсачки и трафика са много важни за развитието на един уебсайт и дори на един нов бизнес. Но от егоистичната ми, блогърска страна, искам в Креативен да има дискусии и интересни мнения на също толкова интересни хора. Искам секцията за коментари на моите статии да не е просто едно рекламно пано за безплатни линкове с ключови думи.
Много повече бих се впечатлил от някоя фирма, ако собственикът или човек от маркетинговия й екип редовно коментираше под своето име, давайки най-ценните неща, които човек би могъл да притежава – личния опит и гледната си точка. Така ще познавам човека, който стои зад фирмата. И с удоволствие бих я препоръчал на приятел.
Линковете отдавна не са достатъчни сами по себе си като част от интернет маркетинг стратегия. Стойностното, дори в блог коментарите, дава резултати.
Надявам се да няма засегнати =) Просто, както всеки, предпочитам да общувам с реални хора.
