Перспективата за кариера в областта на рекламата е сред най-атрактивните и предпочитани от младите хора не само в България, но и по цял свят. Реалността обаче показва, че малцина притежават необходимите качества, за да се справят с огромните предизвикателства в този бранш.
Нещо повече – според класацията на CareerCast.com, един от големите сайтове за работа в световен мащаб, длъжността Изпълнителен директор в рекламна агенция е най-надценяваната професия в САЩ за тази година. Също както и през 2012-та. Освен това търсенето на такива кадри не е голямо.
[cquote]Постоянният натиск от високите очаквания на клиентите и огромната конкуренция правят работата стресова. [/cquote]
На второ място в подреждането на най-надценявани професии са хирурзите, а на трето – борсовите посредници. Веднага след челната тройка – под № 4, се нареждат PR специалистите. И тук основният аргумент е изключително високият стрес, породен от изискванията на медиите, публиката и клиентите. Добавя се и огромният интерес към тази специалност сред студентите в последните години, което води до голяма конкуренция и пренасищане на пазара на труда.
Не мога да не се съглася с твърденията по-горе, но трябва да добавя – в България има още няколко фактора, които правят работата на изпълнителния директор или управителя на рекламна агенция още по-тежка.
На първо място – характерното за българина самочувствие, че разбира от всичко, защо не и от реклама, дизайн, копирайтинг, PR (каквото и да е това животно) и т.н. И това е обяснимо – комуникацията и нейните инструменти са близки до активния човек и той ги среща ежедневно, гледайки телевизия, разхождайки се по улицата или четейки вестник. Защо пък това да е сложно или да трябва да си учил, за да го правиш? Намесата в работата и налагането на клиента по време на криейтив процеса в повечето случаи е пагубно за самата кампания, а рекламистите трябва да правят постоянни компромиси „в името на клиента“.
На второ място – оправданието с „тази световна криза и намалението на бюджетите“. Управителите на агенции, работещи в сферата на комуникациите, се сблъскват с това през последните 2-3 години и съм сигурен, че всеки „благославя“ тази велика причина, за да се намали бюджет, да се измоли отстъпка или просто за да се потърси съчувствие. Донякъде това е нормално и всички го разбираме от икономическа гледна точка, но в много от случаите тези думи са просто оръжие в ръцете на клиента и лесен и изпитан начин да въздейства върху агенцията.
На трето място – „защо пък да не ви вземем идеята, без да платим“. Далеч съм от мисълта, че това е проблем само в България, но у нас мащабите на тази практика са огромни. Обяснението е простичко – реално няма достатъчно бърз и ефективен начин за агенциите да защитят идеите си, а дори да го направят максимално добре – всички знаем колко е трудно да си търсиш правата.
За да не излезе, че мрънкам и се оплаквам от българския пазар, ще спра дотук и ще отбележа и нещо позитивно, което прави работата желана и обичана, поне за мен. Българинът е отворен към всичко ново и е склонен да експериментира и тества, естествено, при определени условия. Това дава възможност за все по-интересни кампании и начини за достигане до потребителите, особено в дигитална среда.
