Казвам се Христо, но ми викат Крис, имам стартъп – Imagga. Правим магии със снимки, общо взето чрез технологията, която разработваме се опитваме да предадем значение на снимките – дали ще добавим автоматично ключови думи към всяка една снимка, или ще предложим търсене базирано по цвят, подобност, или пък просто ще помогнем да оразмериш автоматично всички снимки в сайта си без да режеш крака и глави 😉
Снощи един познат ми подхвърли доста интересен въпрос: „Каква е разликата между стартъп и предприемачество?“. Всъщност, такава съществува ли и ако беше на мое място, какво би му отговорил?
Според мен мен има малка разлика. Стартъп обикновено означава компания, която разработва продукт или услуга, в които има някаква иновация и с която се цели доминация на световния пазар. Всеки, който има стартъп е предприемач.
Обаче чичо Иван с малкият квартален хранителен магазин също е предприемач, в широкия смисъл на думата. Обаче хранителният му магазин не е стартъп, защото не отговаря на горните условия. Това си е моя дефиниция. Общо взето за да си стартъпър трябва да имаш механизъм бързо да разрастнеш бизнеса си и то не само на локален пазар.
Употребени заедно, думите „стартъп” и “академия” подсказват, че човек трябва да се образова, преди да започне бизнес. Кои, според теб, са нужните качества, навици и знания, които всеки бъдещ бизнесмен трябва да култувура в съзнанието си?
Голяма част от знанията се придобиват в практиката. Предприемачеството е малко като медицината. Можеш много да знаеш, и има толкова много неща, които можеш да научиш, но знанията не те правят добър предприемач, както и добър лекар. Трябва да придобиеш опит, да натрупаш усет и тогава ставаш добър практик.
„За съжаление в България повечето от нас нямат достатъчно знания, пък да не говорим за опит. Причините са няколко.“
Първо – системата ни на образование. Там не ни учат на така наречените soft skills – как да говорим пред хора, как да продаваме успешно, как да се изразим по нормален начин писмено в бизнес кореспонденция, как да си направим бизнес план и т.н.
Второ – няма развита предприемаческа екосистема, с помощта на която да намериш начини да достигнеш до правилните хора, които да ти помогнат да осъществиш идеята си. Говоря за „връзки“ ама не в смисъла, в който ние ги разбираме тук – направи ти нещо за мен, и ще съм ти длъжен аз, та като ти потрябва на тебе, аз ще ти се отплатя. Става въпрос за безвъзмездна свързаност между хората, които доброволно и без скрита умисъл си помагат със всичко, с което могат. Това е най-ценното в Силициевата долина, нещо което се гради бавно и малко трудно в страни като България.
Трето – смелост за споделиш идеята си. Хората постоянно се притесняват, че ако споделят, някой ще им открадне идеята. А ако не споделиш, няма как да намериш подкрепа. Идеята няма никаква стойност ако седи в ума ти.
Четвърто – страх от провал. Повечето хора тук предпочитат да играят на сигурно и предприемат нещо само ако са достатъчно сигурни, че ще успеят. Обстановката тук е такава, че след като се провалиш веднъж ставаш за присмех и никога не си насърчен да пробваш пак. Това е нещо което трябва да се научим да правим – да се проваляме с гръм и трясък и да се учим от провалите. След което да станем и да продължим. Това се учи в практиката, в никой университет.
Как StartUP Academy ще помогне на такива хора да натрупат нужното им, за да развият успешно бизнес идеите си?
Начина, по който сме измислили форматът на StartUP Academy предпоставя всеки от участниците от първата лекция да започне да работи по собствен проект, като на прилага стъпка по стъпка наученото в академията. Освен това усилията ще са общи, защото ще може да почерпи съвет от хората, с които се обучава и да използва тяхната експертиза, практичен опит, както и свързаност в екосистемата.
Да правиш бизнес означава да си свързан, освен известен опит, знания и малко късмет са ти необходими много хора, които да помогнат да постигнеш целите си. Не напразно се казва че първите пари за стартиране се взимат от приятели, семейство, както и често се оказва първите сделки и клиенти идват от тези среди. Това е амбициозната цел, и ако не я постигнем още първата година, продължаваме, все пак StartUP Academy също е стартъп.
Говорейки за образование, се досещам за една гореща тема в българското общество. Правят ли университетите ни достатъчно, за да подготвят бъдещите бизнесмени на България? И, най-вече, реалистично ли е да възлагаме тази нелека задача само на тях?
Абсолютно недостатъчно и осакатено е образованието във висшите ни училища. И това е голям проблем. Нещата там трудно се променят, затова много от бизнесите сами обучават необходимият им персонал – пример Telerik Academy. Истината е, обаче, че без съществена промяна в образователната система няма да има трайна промяна за обществото ни, следователно много усилия трябва да се положат, за да убедим българските университети, че трябва да предложат адекватни програми за предприемачество.
Голяма грешка се прави когато програмата за предприемачество е само и единствено част да речем от стопански факултет. Само по себе си икономическото образование не може да те направи предприемач, освен ако не правиш консултантски бизнес в сферата на финансите или не развиваш някаква иновация пак в тази сфера. Идеята е, че предприемачество трябва да преподава във всяка една инженерна специалност да речем. Там хора с техническо образование и идеи могат да научат как да ги превърнат в бизнес.
Съветите за успех са навсякъде, затова нека бъдем различни. Можеш ли да ми дадеш няколко съвета за сигурен провал?
Сигурен провал е да почнеш бизнеса сам без съдружници. Сигурен провал е да мислиш за високотехнологичен бизнес но да целиш пазар само в България. Сигурен провал е да мислиш, че ако веднъж е станало, можеш да репликираш по абсолютно същия начин бизнеса във всяка една сфера. Сигурен провал е да чакаш да станеш напълно готов, за да стартираш бизнес.
Какво би казал на читателите ни като за финал?
Да не се колебаят и да следват мечтите си. Да мечтаят мащабно и да си поставят цели, които не могат да постигнат сами. Да намерят съмишленици, и да започнат с малки стъпки да вървят към мечтата.