Илюстрация – Seif Alhasani
Do Not Track е опция на браузърите – като Internet Explorer и Mozilla Firefox, която позволява на потребителите да изпращат сигнали до уебсайтовете, че не желаят онлайн активността им да бъде записвана за целите на таргетираната реклама.
Опция, която Microsoft избра да включи по подразбиране в новия Internet Explorer 10. Асоциацията на американските рекламодатели изпрати разгневено писмо до управителния директор на Microsoft – Стив Балмър, в което твърди че с това свое действие, неговата компания е извършва тежък удар върху пазара на онлайн рекламата.
Писмото бе подписано от ръководителите на Dell, IBM, Intel, Visa, Verizon, Wal-Mart и други големи корпорации, които не харесват идеята да не могат да събират данни за потребителската активност в интернет на близо 43 процента от населението на САЩ, които използват браузъра на Microsoft.
Дейстията на Microsoft са погрешни. Цялата медийна екосистема е срещу тяхното решение. Предвид тази опозиция и негативните последствия, които решението им ще има върху рекламния пазар, време е Microsoft да се съгласи с мнозинството от бизнес общността и да изключи Do Not Track опцията в своя Internet Explorer 10.
Засега, обаче, Microsoft не е на това мнение – Брендън Линч, главен директор на отдела по сигурността в компанията, сподели че в последното им проучване, 75 процента от потребителите искали Do Not Track опцията да бъде включена по подразбиране: „Потребителите искат и очакват сериозна защита на личните данни в продуктите и услугите на Microsoft.“
Макар и тонът на рекламната индустрия в интернет може да ви се струва леко преувеличен, притесненията на заинтересованите компании са напълно основателни. Засега консорциумът, който управлява стандартите в интернет – W3C (World Wide Web Consortium) не е направил конкретни решения как Do Not Track механизмите да бъдат стриктно използвани онлайн. В момента опцията Do Not Track е нищо повече от потребителско желание, което компаниите са свободни да вземат предвид – или не.
Илюстрация – Seif Alhasani
Но в този спор е замесено и бъдещето на цялата икономика, базирана на събирането на лични данни.
От една страна, потребителите изпращат повече от ясни сигнали до рекламните компании, че не желаят активността им в интернет да бъде записвана – дори (предполагаемо) анонимно, за рекламодателни цели. От друга страна, рекламодателите рискуват да загубят огромно количество ценни потребителски данни, които им позволяват да представят релевантни реклами към всеки, сърфиращ интернет. А колкото по-релевантни са рекламите, толкова по-големи са и приходите.
Какви са аргументите на компаниите, занимаващи се с интернет реклама? Ето позицията на Майк Занеис, главен съветник на Internet Advertising Bureau:
Ако се отървем от релевантните реклами, ще съсипем разнообразието, икономическия успех и полезността на интернет.
Но защитниците на личните данни твърдят, че в дигитална екосистема, където многобройни плъгини могат да присъстват на дадена уебстраница (да речем „Харесай“ бутона на Facebook и рекламите на Google AdSense), които активно събират информация относно какво потребителите четат, търсят, кликват и купуват, посетителите трябва да разберат рисковете от тези действия и да имат основателен избор дали да участват в тях.
А споровете между двете страни на конфликта продължават да се задълбочават. Когато представителите на W3C скоро организираха среща с представителите на бизнеса в Амстердам – където обсъдиха Do Not Track стандартите, директорите на водещи компании се изпокараха и се обвиниха един друг в опити да спрат и забавят процеса.
Стигна се дотам, че вицепрезидентът на Асоциацията по директен дигитален маркетинг постави под въпрос юрисдикцията на W3C: „Съществуват огромни притеснения, че W3C не е правилният форум, който би трябвало да направи това решение. Създаването на публична полица е изцяло извън тяхното поле на експертиза.“
„Работим на принципа на саморегулацията. Правим го повече от добре.“ – добави той. „Защо не дадем възможност за развитие на саморегулацията?“
Историята, обаче, показва достатъчно красноречиво, как саморегулацията не е достатъчно ефективно средство за защита на потребителските права и сигурност, когато е замесена печалбата.
За целите на този текст бе използвана информация от следната статия в New York Times.
